От години у нас се шуми много около един наистина сериозен проблем, наричан с художествения, писателски похвад – войната по пътищата. Наистина темата е изключително сериозна, нито повече, нито по малко от около 1 000 смъртни случая годишни, хиляди инвалидизирани, десетки хиляди опечалени, травмирани и обременени поради „войната по пътищата“.

Характерно за България е просташкото управление на автомобил. Шофьори взели незнаино как листовки и изпити в КАТ

Хора, пътували до Гърция разказват как след предминаването на границата, картината става драстично различна. Карайки в Гърция, те дори можели да свикнат с това, че имат възможност да се разсейват, да гледат наляво – надясно, но премине ли се границата и влизайки в родината, ситуацията заприличва на екшън филм, евтима американска продукция.

Една от мерките за подобряване на положението е увеличаване на проя задължителни часове за кормуване при цикъла шофьорски курс за учениците и кандидат – шофьорите въобще. Цената на смия курс скочи двойкно на два път последните две години.

Шофьорските курсове са важно звено от целия процес, но уви в България, докато не се промени манталитета на хората, няма да спре и войната по пътищата. Или може би ако се въведат хан Крумови закони и санкции. Такива санкции обаче в 21 век няма как да въведем, така че остава на политиците да си блъскат главата с въпроса как да се реши този проблем.

Освен в реформата при шофьорските курсове, има изключително ексцентрични мерки, например поставят се премазани коли като билбордове сякаш в близост до пътя, така че хилядите водачи на автомобили да ги забелязват. Правят се и такива изложения в София, каквото наскоро имаше на площад Батенберг. шофьорски курс

Предвижда се книжките на новите водачи от категория Б да се дават на специални церемони, ритуали, каквито някога е имало. Тук идеята е наистина добра, психологически интелигентна и нистина необходима. Става въпрос за ефекта от повишето чувство за отговорност, осъзнаването на значимостта на това вече да имаш правоуправление, книжка. Това наистина може да се отрази благоприятно на родните бабаити на пътя. Но, реално, наистина значимо ше спре войанта по пътищата, когато престанем да гледаме псуващи се и биещи се шофьори по кръстовищата на София в покови и непикови часове. А за да стане това, то трябва да минат години, евентуално десетилетия, трябва да има реформи в самата образователна система, в училищата, да се преподава етика, практичеки морал и да се възпитава. Същото трябва да прави телевизията, реалити шоутата, игрите, водещите по радиото, вестниците и големите интернет портали. Без такава масова възпитателна промивка на мозъка, няма как родните комплексари – бабаити да престанат да убиват на пътя.

Шофьорски курсове – ок, те винаги има накъде да се реформират и усъвършенстват, но само с тах няма как да се реши този проблем. Хубаво е на тези шофьорски курсове обаче наистина бъдещите водачи да получават една прилична подготовка, съвети за безопаснот, да докажат, че наистина имат контрол над автомобила и са годни за шофьори и т.н.

В тази не лека задача, няма как да се постигне успех, ако само Държавата се опитва да създава правила и реформи,  а трябва самише автоколи да приемат присърце проблема, инструкторите и особено изпитващите. Изпитващите, ако трябва да получават огромни заплати, да се прилагат драконовски мерки против корупцията, да секне взимането на книжка с рушвет – тогава, когато се изпълни всичко посочено в това кратко есе, тогава и само тогава, войната по пътищата ще остане само термин от миналото, който хората ще забравят. В противен случай, този термин ще става все по популярен.

Независимо как реформират шофьорските курсове…